Амстердамски блус

Романът „Амстердамски блус“ (1994), за който получава две награди (наградата „Антон Вахтер“ и „Златното заешко ухо“), е сравняван със „Спасителят в ръжта“ и пресъздава във фикционална форма младежките вълнения и похождения на автора. В тази своя дебютна, но много успешна книга Грюнберг разказва за живота си на амстердамски гимназист и син на белязана от войната еврейска двойка. Нищо в романа не е измислено. Войната винаги присъства на заден план. Ако съседите се разтропат, родителите подскачат: идва Гестапо. Удоволствието е забранена зона. Когато майката кани гости, бащата мърмори: домът им не е ресторант. И все пак в историите, които разказва Грюнберг, има много хумор, въпреки горчивата почва, върху която е покълнал. Абсурдните сцени са пресъздадени лаконично и дистанцирано, което им придава трагикомичен характер.

„С писането си отмъщавам на действителността”, казва Грюнберг. И още: „Аз съм вариететен артист. Ако зависеше от мен, щях да се показвам по панаирите редом с жената с три крака и гълтача на саби.“