Без изход

    Бърз, хитър и безкомпромисен трилър.

    Дарби изпусна телефона.

    Телефонът се заби странично до краката ѝ, светлината се насочи директно към Уанапа, а неравностите хвърляха остри сенки по снега. Хвърли се към него, покри го с шепи и се засуети да намери колкото се може по-бързо бутона за спиране на фенерчето.

    Във вана беше тихо. Момичето се бе оттеглило в мрака.

    За пореден път Дарби бе успяла едва-едва да я мерне. В ретините ѝ обаче бе успяла да се отпечата образ, все едно е погледнала към слънцето. Започна да осъзнава подробностите. Овално личице. На шест или седем години, сплъстена коса. Широки очи, присвили се от ярката светлина. Широко тиксо, грубо увито около устата ѝ, блестящо от протеклия сопол. Затворена зад нещо метално и решетесто, може би мрежеста клетка. Както бе предположила първоначално. Клетка за кучета.

    „Без изход” е всичко, което искам от един трилър: хитро замислен, безкомпромисен и безсрамно напрегнат. Обратите в сюжета избухват като поредица от добре заложени експлозии и напрежението никога не спада. Бях направо размазан. „Без изход” е адски добре прекарано време.
    Джо Хил, автор на „Пожарникаря”