Безусловна вярност

Мемоарите на бившия директор на ФБР – разказ за живота, лидерството, истината... и как те могат да бъдат провалени.

Безпрецедентен поглед в коридорите на властта – забележителен урок за всичко, коeто прави един лидер ефективен.

Джеймс Коми споделя неизвестни до момента лични преживявания за някои от най-инфарктните ситуации в кариерата си през последните две десетилетия като служител на американското правителство, дава примери какво представлява и в какво се проявява етичното лидерство и как то способства за вземането на правилни решения.

На 04 септември 2013 г. Джеймс Коми полага клетва като седми директор на ФБР. Заема постаот 2013 до 2017 г., назначен от Барак Обама. Преди това е главен федерален прокурор на Ню Йорк и заместник-министър на правосъдието в администрацията на Джордж Буш. От съдебното преследване на Мафията, през опитите му да помогне за промяна на политиките, свързани с изтезанията и електронното наблюдение на администрацията на Буш, доразследването на електронната пощана Хилъри Клинтън, както и на връзките между предизборната кампания на Тръмп и Русия, Коми взема участие в някои от най-значимите случаи и политики в съвременната история.

Лидерството – и особено прозрачността – заемат централно място в професионалните интереси на Коми от десетилетия, едно лично изследване, основаващо се на годините, прекарани в Министерството на правосъдието, както и в инвестиционния фонд Bridgewater Associates, в който, по думите му, на практика се прилага „корпоративна култура на пълна прозрачност и честност”.


Безусловна вярност обединява три различникниги в една: размишления върху етичното лидерство, мемоари на високопоставен държавен служител и разказ за президентството на Тръмп, както и добилите скандална слава срещи между двамата в Белия дом и телефонни разговори, в които президентът – поне според чутото от Коми – се опитва да получи от него обещание за безусловна вярност и да накара директора на ФБР да „зареже” разследването срещу Майкъл Флин, бивш президентски съветник по националната сигурност.


Кой съм аз, та да казвам на другите какво представлява етично лидерство? Всеки, който се захване да пише книга за етичното лидерство, може да се стори на читателите самонадеян, дори дързък. Това важи с още по-голяма сила, ако въпросният автор е човек, твърде паметно и публично уволнен от постта си.
Разбирам импулса да се смята, че всяко описание на нечий житейски опит може да се окаже проява на суета и тъкмо заради това дълго се съпротивлявах на идеята да напиша тази книга. Ала важна причина ме накара да променя мнението си. Страната ни преживява опасни времена, в които политическата обстановка предизвиква оспорване на основни факти, поставяне под въпрос на фундаментални истини,