Да рисуваш по водата

    …Седнах на брега и захванах да си чертая с пръчка разни фигури по водата. Скука.

    Мислех за онзи старец и ми ставаше все по-чоглаво.

    Абе, аз му разправям, че човекът беше Майстор. Ама истински Майстор. А той ми вика да си ебавам мамата.

    Ей това е – решиш ли да кажеш на някого нещо хубаво, ама наистина хубаво, примерно, че човек може и да си обича работата, то този някой въобще няма да те чуе. Само ще ти говори за пари. Цялата история приличаше малко на моите рисунки с пръчката по водата. Ти рисуваш нещо, а течението отнася нещото, заличава го… и помен не остава от него…