Градина, пепел

Киш често пише като поет. Това важи особено за "Градина, пепел" - роман, който е пълен с изненадващи образи и стилистични фигури. Гогол и Бабел също са ги обичали, тъй като за тях е било ясно, че в комбинация със способността за ясно възприятие смелият полет на мечтата е в състояние да превърне и най-обикновените неща в поезия.

За всеки, който би желал да разбере Киш, трудността идва от неговата уникалност. Подобно на останалите югославяни по своето време и той е съставен от многобройни идентичности и принадлежи към различни култури, но все пак единственото, което желае, е да бъде себе си. (Чарлз Симич)