Как се появи наденичката с къри

Годината е 1945, седмица преди края на войната. Случайна среща между привлекателна зряла жена и млад боцман от военноморските сили, дезертирал от фронта, се превръща във вълнуваща романтична история, над която ляга сянката на лъжата - войната е свършила, но Лена Брюкер продължава да държи младия Херман в неведение. За Лена краят на войната не е повод за радост, а краят на личното й щастие…

Всъщност това не е кулинарна рецепта, а " история, която свързва любовта с времето в края на войната, - такова, каквото се е запечатало в детската ми памет. Време, пропито от много забележителни, странни, интензивни чувства, защото и обстоятелствата бяха такива, необичайни, повратни, променливи, защото и хората се променяха, търсеха нови опорни точки," споделя авторът.

В търсене на вкуса на спомена Уве Тим се отправя на пътешествие назад във времето, когато за пръв път е опитал от прословутата наденичка с къри. Години след това открива Лена Брюкер, някогашната собственичка на малка будка за наденички в Хамбург, която "малко по малко, със смели подскоци напред и назад във времето" му разказва за неизбежните и случайните събития, за това, кой и какво е изиграло някаква роля, за да се стигне до наденичката с къри: млад боцман от военноморските сили, една сребърна значка с конник, двеста кожи от сибирска катеричка, дванайсет кубика дървен материал, една фабрикантка, производителка на салами и любителка на уиски, един англичанин - интендантски съветник и една англичанка - красавица с бакърени коси, три шишета с кетчуп, хлороформ, един сън, изпълнен със смях и още много други неща.

Уве Тим, познат на българския читател с книгата си "Например брат ми"(Атлантис-КЛ, 2004), превръща историята на Лена Брюкер в един необикновен литературен бестселър за една необикновена любов.
Неслучайно новелата намира през 2008 г. и своето екранно превъплъщение.