Когато капят кестените

    Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. 

    Откъс от романа:

    ...Нещо бяло ѝ се мярна в пощенската кутия. Писмо! Колко трудно се отключва с това малко ключе!
    Мила ми Анке, най-сетне ми дадоха лист и молив и ми разрешиха да ти пиша. Не знам колко време мина, загубих представа. Аз съм в Старозагорския затвор, в единична килия. Не ме пускат да излизам, такъв ми бил режимът. Само до тоалетната, сутрин. Храната ми я носят в килията, студена, с парче хляб. От поведението ми зависело дали ще се храня в столовата или в килията. И аз така си мисля – всичко зависи от поведението, къде ще се храниш, къде ще спиш, дали ще си в затвора или на свобода. И най-вече дали ще си човек или подлога. Веднъж като те стъпчат, то е за цял живот, няма забравяне. Пък затворът има и край, нишо не е вечно. Само ти ме обичай, мила моя, не ме изоставяй! С всичко останало сам ще се справя, ние, Костурковите сме жилаво племе. Мъчно ми е, че те оставих сама да се грижиш за Георги, милото ми момченце, Бог да го благослови. Като се върна, той ще е голям и ще отидем всички в Париж през септември, когато капят кестените, най-хубавото време…