Моите планини

Вдъхновяващ разказ за някои от най-големите успехи в алпинизма през XX век

„Валтер Бонати беше последният и най-значим представител на класическия алпинизъм“. Това са думи многократно изричани от Райнхолд Меснер, с които най-добре може да бъде описано величието на алпиниста, роден в Бергамо и израснал в Монца, преди да започне да се занимава с алпинизъм и да заживее сред и за планината.

По време на своята шестнадесет годишна кариера в алпинизма Бонати успява да бъде едновременно номер едно с премиерните си изкачвания в Доломитите и на Монблан, и в експедициите си до осемхилядници като Гашербрум IV. Това изкачване Бонати прави заедно с Карло Маури по премиерен маршрут през далечната 1958 г. Описанието на всички тези постижения, някои неповторени и до днес превръщат книгата му „Моите планини“ в изключително специална. Но тази книга е и нещо повече, това е първата книга, която Бонати пише и която се превръща в крайъгълен камък в литературата за алпинизъм. След близо 60 години от нейното написване тя продължава да е изключително актуална и жива, точно както класическите произведения в световната литература.

В „Моите планини“ Бонати разказва за постиженията си през първите десет години посветени на алпинизма, но за разлика от предшествениците му и на тези след него, той не описва толкова надморската височина, условията или температурата, колкото емоциите, които може да изпита по време на сблъсъка с дивата природа един човек. Това е голямото предимство на книгата, която държите в ръцете си. Тя има изключителна литературна стойност и би било грешка да я разглеждаме само като специализирана книга посветена на планината.

Когато пише „Моите планини“ Бонати е едва на 30 години. Вярно е, че сега той е признат от всички за най-великия алпинист на своето време, но също така е вярно, че в един дълъг период той не е имал възможност да издава своите книги, за да стигнат те до читателите и да се превърнат, след време в шедьоври. В най-добрия случай той е можел да разчита на журналистически публикации, но истината е, че не е можел да вярва на никого. В личния си живот Бонати е имал големи разочарования свързани с алпинизма и хората, с които е участвал в експедиции.

Най-голямото от тези разочарования, на което е отделено важно място в книгата, е свързано с експедицията до K2 през 1954 г. Бонати взема участие в голяма италианска експедиция, която прави първото изкачване на втория най-висок връх на Земята. Това е изключителен подвиг, който се следи с огромен интерес в цяла Италия. Светът също е вперил поглед към амбициите на италианците да изкачат осемхилядник, след като до момента само три осемхилядника са били покорени. По време на тази експедиция Валтер Бонати не стига до върха, но успехът на двамата алпинисти