О, тази вечна самозабрава на труда...

    ... значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения човек може да стане неговото съвършенство.

    Цвета Маринова Ленкова е родена на 4 май 1940 г. в село Джурово, Софийско. През 1957 г. завършва гимназията с изучаване на руски език в София. През 1962 г. завършва българска филология. Три години е учителка по български език и литература в гимназията “Христо Ботев” в Ивайловград. В продължение на трийсет години работи като преподавателка по български език в Института за чуждестранни студенти в София. От 1972 г. до 1974 г. е в Египет на специализация по арабски език в Каирския университет. От 1979 г. до 1984 г. преподава български език в Института за подготовка на преводачи „Пол Лафарг“ в Хавана, Куба.