Пясъчна роза

„Русалките не жертват любовта…” – този стих на Катя Кремзер ме връща в моята средна възраст, когато написах: „Колко е лесно да бъдеш влюбен на двадесет години. И колко е лесно да бъдеш разлюбен...” Днешната поезия кръстосва шпаги с много други визуални и словесни възможности – преди всичко заради интернет. Въображението на поетите не признава граници. Но най-добрият спомен, който можеш да оставиш след себе си, е една усмивка. Мечтата е по-силна от спомена. А Катя Кремзер ни води през мечтани пространства и ни кара да се усмихваме. Дано не загуби тази страст – да ни подарява своите илюзии – миражите на душата си. - Любомир Левчев

„Пясъчна роза” се чете бавно като любовна библия. Поетесата не се опитва да контролира света, нито да ни налага формули за поведение, тя непрекъснато разговаря с нас, усъмнявайки се в себе си, в любимия, в символите на установените порядки – защото най-изменчивото нещо не е природата, а човекът. В стила на Катя Кремзер тлее полъх от френския феминизъм, нищо че тя живее във Виена. Космополитизмът на европейската висока култура се е вселил в нея – в изразителността на фигурата ?, в притаените полутонове на гласа ?, в благородството и съчувствието към страдащите, в обикновените думи, които тя вгражда в езерно кристални метафори – естествени като повеят над девствени гори. - Анжела Димчева