Последните страници от дневника на една жена

Но дълбокото проникване в смисъла на тези написани набързо и безсрамно женски записки изисква наи-вече те да не бъдат изтиквани в периферията на творчеството на Брюсов. Тогава ще разберем, че признанията на красивата и неморална Натали са същинско ехо от поетическия глас на Брюсов. Просто това ехо е модулирано в проза и въвежда в криминално-еротччната интрига наи-различни неща, също прозаични и реални (убийство, 1(което вдига голям шум в Москва през 1910 г.).
Натали е много по-убедителна окколкото тези професионални безсрамници {персонажите на Достоевски, Камю или Жид). Те се двоумят, наблюдават, изследват, дълбаят. Тя -тя живее. Нейното басра- мие узаконява няколко странни и различни елемента като самия живот: отхвърлянето на конвенциите и табутата, семейното негодувание, наивността от радостта на живота, проклетото гримасничене, световната подлост, усмихващата се жестокост, цензурираната нежност, феминистичните уклони и женското покорство пред мъжката мощ ...

Цялата тази жива плътска органична магма превръща чудовищността на тази жена в чудно и ужасно човешка.
Откъс от предговора на Ануреи Макин