Преди сълзата да застине

Интимна лирика



Отдавна

Двата карамфила
на паважа
светеха
със росните си мигли.
Щяха
непременно да ги смажат.
Никой
не посегна да ги вдигне.

Аз ги взех.
Не питах паметта си
кой ги е захвърлил
през нощта.
Стига
предразсъдъци за щастие.
Вземат се
и хвърлени цветя.