При закрити врата

Две жени и един мъж се озовават в затворено помещение. Не са се познавали дотогава и привидно не ги свързва нищо. Защо са там и защо са заедно? Защото вече са мъртви, мястото, където се намират, е адът, а са заедно, защото са еднакво обременени с вина и наказанието им е да си бъдат взаимно палачи - за вечността.
Жан-Пол Сартр (1905-1980), наричан "папата на езистенциализма", е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва. В пиесата "При закрити врата" човешката участ е обобщена чрез знаменитата фраза "Адът - това са другите".