Птиците идват да умрат в Перу

"Не е имало предумисъл от моя страна: докато пишех тези разкази, си въобразявах, че се отдавам единствено на удоволствието да разказвам. Чак когато препрочетох сборника, се усетих за единството на неговото вдъхновение: личните ми демони за пореден път ми бяха попречили да изляза в отпуск. Привидно ироничният ми и весел стил няма да подлъже никого: човекът като явление продължава да ме изумява и да ме кара да се люшкам между надеждата за някаква биологична революция или просто за някаква революция." - Ромен Гари

Филмът "Птиците умират в Перу", в който участва съпругата на Гари Джийн Сийбърг (която се самоубива една година преди Гари), Морис Роне, Даниел Дарийо и Пиер Брасьор, разбунва духовете във Франция.

"Първият сценарий, който ще напишеш и който сам ще режисираш през 1968 г. е адаптация на Птиците да умрат сами с Джийн Сийбърг в главната роля. Дали кинаджията се доближава до демиурга повече и от писателя? Във всеки случай зашеметяващата власт да манипулираш както си искаш истински тела и истински души, изважда на показ най-садистичните ти наклонности. Ти със сигурност не си нито първият, нито единственият режисьор, който кара Джийн да играе този тип роля, но дори най-благоразположените към теб критици смятат, че "Птиците" е непоносимо непристоен. (Нанси Хюстън, Надгробен камък за Ромен Гари, Леге Артис, 2006)

"Филмът чупи рекорди в Париж. Той е за една безчувствена любов. Това е ритуалистки танц на съдбата на една фригидна жена, която търси мъж, който да я разбуди, с периодични кризи на нимфомания. Шокиращо е. Разказът и работата на Гари по филма са впечатляващи. Ужасявах се да работя с него – исках той да намери друга актриса. Получи се обаче добър филм. Той е много чувствителен режисьор. Надявам се пак да работя с него." Джийн Сибърг