Разклати след употреба

Слабаков обича неприличните думи. И те го обичат и му служат по-добре, отколкото той на тях. Може би, защото не му отива да служителства, да прислужва, да бъде слуга дори на собствените си слова. Той знае, което не всеки знае: мръсни думи няма, има мръсни души, има мръснишко подсъзнание, има вулгарен цинизъм. А присмехулникът нито хули, нито умира от смях - той се присмива над съвършенството да си глупак.