Синът на управителя на сиропиталището

    Образът на Ким Чен Ир, с който се срещаме в романа на Джонсън, не е комиксов злодей, нито марионетка на Отбора на американците. Той е триизмерен герой – гелосан, костюмиран, беснеещ мономан, спор няма, но е и човек, у когото можем да разпознаем някои от нашите собствени ревности и желания… Надзървайки в едно от най-затворените общества в света, авторът е открил приликите между тях и нас, допускайки възможността, че ние, макар и американци, бихме могли да разберем когнитивния дисонанс, който севернокорейците изпитват всеки божи ден. Идеята, че можем ясно да разпознаем хората зад желязната завеса – и че можем да се самоидентифицираме с психологичните им опустошения – би следвало да ни успокои, ала и да ни разтревожи.
    Bookforum    

    Представете си как Чарлс Дикенс посещава Пхенян и ще успеете да обхванете с поглед платното, върху което рисува Адам Джонсън.
    The Washington Post

    Дързък и забележителен роман, който успява да достигне до същинското значение на думите любов и саможертва.Мичико Какутани.
    The New York Times

    Незабравим. Адам Джонсън отприщва гигантския си, вълнуващ, напълно разгърнат талант.
    Дженифър Игън

    Пристрастяващ и дръзко изобретателен роман, навременно подсещане, че анонимните жертви на потисничеството съща са човешки същества, които изпитват любов.
    Дейвид Мичъл