Снегояд Кн. 13

    Имало едно време едно малко момче на име Джеф. Момчето растяло и четяло, четяло и растяло и ето че един ден малкото момче осъзнало как докато четяло, се е превърнало в младия господин Джеф Кини. Младият господин продължил да чете, но докато си четял, разбрал, че вече е пораснал толкова много, за да се нарича г-н Кини. Порасналият г-н Кини пак четял, но скоро осъзнал колко много му липсва малкият Джеф. Той всъщност бил голям, но дълбоко в себе си още носел детското. И от спомен на спомен г-н Кини започнал да рисува детството си. Рисувал ли, рисувал по спомени – понякога драсвал картинка, понякога пишел история. Драскулка след драскулка скоро се появил и образът на дръндьото. Отначало дръндьото бил малко объркан, защото, докато пишел, се питал: ама това всъщност историята на моя живот ли е, или хрониките ми? И си рекъл: защо пък да не си водя един ДНЕВНИК? Така се появил ДНЕВНИКЪТ на един дръндьо – донякъде бил дневник, но всъщност бил роман в картинки.

    И понеже нашият герой бил не просто дръндьо, а любопитен дръндьо, се отправил с дневника си на едно голямо приключение. Може би на най-голямото приключение в живота си. Първо се поразходил из Съединените американски щати. После му хрумнало, че щом може да пътува от щат на щат, защо да не попътува от държава в държава. Не след дълго вече пътувал от континент на континент и разказвал сладкодумно картинка след картинка, история след история.

    Скоро се появил и в България. Отначало с плахи стъпки засричал на български ДНЕВНИКЪТ на един дръндьо. Но скоро осъзнал колко забавно е да разказваш притчи на български език, и ето че за първи път споделил за големия си брат в РОДРИК КОМАНДОРИ. Докато се препирал с Родрик, ЧАШАТА ПРЕЛЯЛА. Не след дълго станало напечено не за друго, а защото настъпили ГОРЕЩНИЦИ. А там някъде се спотайвала истината, но не коя да е истина, а ГРОЗНАТА ИСТИНА. За малко дръндьото се озовал В ПЛЕН НА СНЕГА. Но бързо осъзнал колко трудно понякога е да сте само двама, и затова споделил в ДВАМА СА МАЛКО, ТРИМА СА МНОГО. И си рекъл: може би е само въпрос на КОФТИ КЪСМЕТ? И след толкова много премеждия осъзнал, че фразата ИСКАМ ВКЪЩИ е най-добра за него в момента. Вкъщи, вкъщи, ама по кое време. Може би в ДОБРОТО СТАРО ВРЕМЕ? Да, ама не, не било старото време, а сегашното време и дръндьото бил вече ПОД ПАРА. Затова се замислил за СЕМЕЙНА ИДИЛИЯ...