Свещник: двуезично издание

    Един от персонажите в пиесата е художникът Джоан Бернардо, чиито инициали са Дж. Б. и не оставят съмнение, че това е самият автор Джордано Бруно. На художника се пада задачата да направи тази фреска, това „платно“ на комедията (Оказвате се твърде хитър, като велможа, изтъкал това платно така изкусно, че чак сега разбирам вашето изкуство). Наистина авторът умело е изтъкал нишките на пиесата, за да прилича на платно, играейки си с думите и тяхната многозначност: изтъкавам – термин, който се използва както за платното, на което ще се рисува, така и за творенията на паяка, който тъче паяжината си, докато ефектът от тъкането е и т.нар. ordito – основа, вътък, който е и сюжет на литературно произведение. Разбира се, всичко това е и намек за клопките, които крие паяжината, също като измамите в комедията. Препратка е и към дейността на художника, на изкуството му да рисува платна – дейност, която сближава още повече писателя с художника, Джоан Бернардо с Джордано Бруно. Единият рисува платна, а другият тъче вътрешния свят на комедията. И двамата обаче „рисуват“ – Джоан Бернардо експлицитно в пиесата, а Бруно имплицитно, тъчейки нишките в ролята си на философ-художник.
    Нучо Ордине

    Джордано Бруно (1548 – 1600), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди. Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.

    Джордано Бруно е роден през 1548 г. в Нола, Кампания в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател. През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени