Топ мистериите на света

    * Поръчки, постъпили преди 14. 12. 19 ще бъдат обработени след официалната премиера на книгата!

    След  „Топ мистериите на България“  Слави Панайотов разширява кръга от загадки и ни разказва за необясними и озадачаващи предмети, места и случки в световен мащаб. В „Топ мистериите на света“ ще откриете забранена история, неудобни находки и аномалии, будещи съмнение за съществуването на алтернативен, обвит в мистерии, ход на човешкото развитие. 

• Съществували ли са Атлантида и Лемурия и къде е скрито тяхното знание?
• Как археологически находки като ръкописите от Мъртво море и дискът от Фестос предизвикват учените по цял свят?
• Доказват ли йероглифите в Дендера и Багдадската батерия, че древните са имали електричество?
• Защо загадъчни места като Мачу Пикчу, Стоунхендж, Гьобекли тепе и Баалбек разтърсват представите ни относно технологиите от миналото?
• Какво се крие зад неразгаданите случаи на прохода Дятлов, Тунгуския феномен и изчезванията на кораби и самолети в Бермудския триъгълник?
• Възможно ли е древните хора да са конструирали първия аналогов компютър, познат като Механизма от Антикитера?
• Скални рисунки, шумерски клинописи и статуетки провокират въпроса - посещавали ли са извънземни Земята в нашата дълбока древност?
• Какви са библейските тайни на Светия Граал, Кивота и противоречивата Плащаница от Торино, на която се смята, че е отпечатан ликът на Христос?

Откъс

ПРЕДГОВОР

    Различните епохи в културата на човека ни учат на различни гледни точки. Преди много години се е смятало, че Земята е плоска и е центърът на Вселената. Всяко друго твърдение било гледано с насмешка и отхвърляно. През XVI в. Николай Коперник за първи път предлага нещо немислимо, а именно – не Земята, а Слънцето е центърът. Историята била пренаписана и това започнало да се преподава в училищата. Няколко века по-късно възгледите ни отново са променени и става ясно, че ние не сме никакъв център, даже сме така бая в покрайнините на една галактика, пътуваща в безкрайното пространство на Космосът. През 1768 г. най-известният тогава химик Лавоазие бил помолен от Френската академия на науките да проучи „големият камък“, който паднал от небето близо до френско селце.