Златни български стихове за любовта

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устревена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!